ЗА НАС

ОСНОВНИ ВЯРВАНИЯ | 1 - 7 | | 8 - 14 | 15 - 21 | 22 - 28 |

Църквата на адвентистите от седмия ден приема Библията като единствено кредо и е възприела няколко основни вярвания, извлечени от Писанието.
Представяме ви накратко нашите 28 основни учения, за да изразим как адвентистите приемат Бога. Това са нашите разбирания за Неговата любов, доброта, милост, благодат, справедливост, духовна чистота и праведност.

15. КРЪЩЕНИЕТО

Чрез кръщението вярващите изразяват вярата си в смъртта и възкресението на Исус Христос и потвърждават собствената си смърт за греха, както и желанието си да вървят в новия живот. И така ние приемаме Христос като Господ и Спасител, ставаме Негов народ и сме приети като членове на Неговата църква. Кръщението е символ на нашето сближаване с Христос, на прощението на греховете ни и получаването на Светия Дух. Осъществява се чрез потапяне във вода, като условията са изповядване на вяра в Исус Христос и искренно покаяние. Предхожда се от запознаване с Писанията и приемане на техните учения. (Римляни 6:1-6; Колосяни 2:12, 13; Деяния 16:30-33; 22:16; 2:38; Матей 28:19, 20)

16. ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ

Господнята вечеря е участие в символите на тялото и кръвта на Исус и израз на вяра в Него като наш Господ и Спасител. Чрез това преживяване на вярващите в Него Христос укрепва Своя народ. Участвайки в ритуала, те радостно провъзгласяват Неговата заместническа смърт и Новия завет на спасението. Подготовката за Господнята вечеря включва себеизпитване, покаяние и изповядване на греховете. Христос установява и измиването на нозете, което предшества обреда като символ на измиването от греха и като израз на желанието им да служат един на друг в смирението на Христос, обединявайки сърцата си в любов. В Господнята вечеря могат да вземат участие всички вярващи християни. (1 Коринтяни 10:16, 17; 11:23-30; Матей 26:17-30; Откровение 3:20; Йоан 6:48-63; 13:1-17)

17. ДУХОВНИ ДАРБИ

Във всяка епоха Бог дава на всички членове на Христовото тяло духовни дарби, за да бъдат използвани за общото благо на църквата и на човечеството. Дарбите се разпределят от Светия Дух и осигуряват всички способности и служби, необходими на църквата, за да изпълни функциите си. Според Писанията тези дарби включват вяра, изцеление, пророчество, проповядване, обучение, административни умения, примирение, състрадание, жертвоготовност и милосърдие, помагане и насърчение. Някои вярващи са призовани от Бога и са надарени със способности за пасторска, мисионска и преподавателска дейност вътре в църквата, което е необходимо за изграждането й в зрялост и за насърчаване на нейното единство във вярата и в познаването на Бога. Когато вярващите използват пълноценно тези дарби на многообразната Божия благодат, църквата е защитена от разрушителните влияния на погрешни доктрини и израства във вяра и любов. (Римляни 12:4-8; 1 Коринтяни 12:9-11, 27, 28; Ефесяни 4:8, 11-16; Деяния 6:1-7; 1 Тимотей 3:1-13; 1 Петрово 4:10, 11)

18. ДАРЪТ НА ПРОРОЧЕСТВОТО

Една от дарбите на Светия Дух е пророчеството. Тази дарба е отличителен белег на църквата на остатъка и е изявена в службата на Елън Уайт. Като Божия вестителка, нейните писания са авторитетен източник на истина и осигуряват на църквата утеха, ръководство, съвети и изобличения. В тях изключително силно и ясно се набляга на факта, че единственно Библията е стандартът, според който трябва да се изпитват всички учения и духовни преживявания. (Йоил 2:28, 29; Деяния 2:14-21; Евреи 1:1-3; Откровение 12:17; 19:10)

19. БОЖИЯТ ЗАКОН

Великите принципи на Божия закон са формулирани в Десетте заповеди и са илюстрирани в живота на Христос. Те изразяват Божията любов, воля и цели, имат важно отношение към човешкото поведение и взаимоотношения, и са задължителни за всички хора от всички епохи. Тези правила са основата на Божия завет с Неговия народ и стандатът в Божия съд. Чрез посредничеството на Светия Дух те посочват греха и събуждат в човека съзнанието за нуждата му от Спасител. Спасението е единствено по благодат, а не чрез дела, но неговият плод е послушание спрямо заповедите. Това послушание развива християнски характер и води до усещане за благополучие. То е доказателсто за любовта ни към Бог и за нашата грижа за ближния. Послушанието на вярващия демонстрира силата на Христос да променя живота и така подкрепя свидетелството на християните. (Изход 20:1-17; Псалми 40:7, 8; Матей 22:36-40; Второзаконие 28:1-14; Матей 5:17-20; Евреи 8:8-10; Йоан 15:7-10; Ефесяни 2:8-10; 1 Йоан 5:3; Римляни 8:3, 4; Псалми 19:7-14)

20. СЪБОТАТА

След шестте дни на Сътворението грижовният Създател си почива в седмия ден и го освещава и благославя, поставяйки го като паметник на сътворението за цялото човечество. Четвъртата заповед от Божия непроменим закон изисква почитането на седмия ден – събота – като ден за почивка, поклонение и служене в съгласие с ученията на Исус, Господаря на съботата. Съботата е ден за приятно общуване с Бога и с ближния. Тя е символ на нашето изкупление в Христос, белег за нашето освещение, знак за верността ни и предвкусване на вечното бъдеще в Божието царство. Съботата е Божият постоянен знак за вечния Му завет с хората. Радостното отбелязване на това свято време от вечер до вечер, от залез до залез, е празнуване на Божието творческо и изкупително дело. (Битие 2:1-3; Изход 20:8-11; Лука 4:16; Исая 56:5, 6; 58:13, 14; Матей 12:1-12; Изход 31:13-17; Езекийл 20:12, 20; Второзаконие 5:12-15; Евреи 4:1-11; Левит 23:32; Марко 1:32)

21. ДОМОУПРАВИТЕЛСТВОТО

Ние сме домоуправители на Бога – поверени са ни време и възможности, способности и притежания, благословенията на земята и нейните ресурси. Отговорни сме пред Него за правилното им използване. Признаваме Бог като Собственик на всичко това, като Му служим вярно, а така също и на нашите ближни, както и като даваме десятък и дарения за разпространение на евангелието и за подпомагане развитието на Неговата църква. Домоуправителството е привилегия, дадена ни от Бога, за да израстваме в любов и да се освободим по-пълно от егоизма и алчността си. Домоуправителят се радва на благословенията, които отиват към хората в резултат на неговата вярност. (Битие 1:26-28; 2:15; 1 Летописи 29:14; Агей 1:3-11; Малахия 3:8-12; 1 Коринтяни 9:9-14; Матей 23:23; 2 Коринтяни 8:1-15; Римляни 15:26, 27)