ОТДЕЛИ

РЕЛИГИОЗНА СВОБОДА

Религиозната свобода е Божествена даденост.

Тя засяга най-нежните струни на човешката душа и се изразява в правото на личността да вярва в какъвто бог иска и да му се покланя както си иска. С това изконно право се съобразява и самият Творец. В Свещеното писание Той представя взаимоотношенията Си с нас по следния начин: "Ето, стоя на вратата и хлопам: ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мен" (Откровение 3:20).

Толерантност

В личностен план зачитането на религиозната свобода се нарича толерантност. Толерантността, както показва латинският й корен, е "носене", почитане, уважаване на другия, който е различен от нас и от нашите възгледи. Като последователи на Библията ние гледаме на хората като на Божии създания, които Той обича и за които е бил разпънат на кръст. Възприемаме християнския идеал "да обичаш ближния както себе си", изразен дори и в най-силната си форма: "Обичайте враговете си; благославяйте тези, които ви кълнат; правете добро на тези, които ви ненавиждат; и молете се за тези, които ви правят пакост и ви гонят…" (Матей 5:44). Любовта към другия е немислима без уважение към възгледите му, или най-малкото - на правото му да има такива. С други думи, християнската толерантност е Божествен принцип, който изисква от нас да разделим греха от грешника, като обичаме грешника, а мразим греха.

В рамките на църковната общност считаме, че религиозната свобода може да се осъществява само тогава, когато за нейните членове постоянно стои открита възможността да се откажат от вярата си. Това становище е изложено подробно в декларация на Генералната конференция от 1988 г. Убеждението трябва да бъде единственият мотив за присъединяване на член към нашето общество, както и за неговото оставане. Ако поради промяна на своите възгледи някой член не се чувства вече съпричастен към адвентното учение, той има правото да промени своята религиозна принадлежност и това няма да се отрази съществено на уважението и обичта на църковните членове към него.

Общата декларация за човешките права

В гражданско-правен аспект ние възприемаме религиозната свобода така, както е формулирана в чл. 18 от Общата декларация за човешките права,  приета на 10 декември 1948 г.: "Всеки човек има право на свобода на мисълта, на съвестта и на религията. Това право включва и правото да промени религията или убежденията си, както и свободата да ги изповядва индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали".

Организации за защита на религиозната свобода

Адвентната църква не само е сложила подписа си под този член, но и активно работи за неговото популяризиране и прилагане. Тя отчита факта, че между приемането му и неговото действително признаване в конкретния, практическия живот, все още остава нещо значимо, което трябва да се направи, защото и сега милиони хора по света страдат поради липсата на толерантност и от дискриминация в областта на изповеданията. По инициатива на членове на ЦАСД бяха създадени две международни асоциации: "Международна асоциация за религиозна свобода" (IRLA) със седалище във Вашингтон, САЩ, и "Международна асоциация за защита на религиозната свобода" (AIDLR) със седалище в Берн, Швейцария.

Международната асоциация за религиозна свобода е създадена през 1893 г. В периода между двете световни войни дейността й силно намалява. През 1946 г. претърпява реорганизация и се учредява в съвременния си вид. От 1977 г. тя съсредоточава голяма част от вниманието си към организиране на конгреси: четири световни, три регионални и редица национални конференции, включително и конференцията през 1997 г. в Будапеща, подготвена със сътрудничеството на кабинета на унгарския министър-председател. Нейните идеи, доклади и позиции се популяризират чрез списание LIBERTY ("Свобода"). Президент на IRLA е Джон Грац, доктор по теология.